Животът на Ван Гог

Винсент Ван Гог е роден на 30 март 1853 г. в холандското село Гроот Зюндерт. Баща му Teoдopyc Ван Гог е пастор в холандската протестантска църква. Винсент има четирима по-малки братя и сестри, но е свързан единствено с четири години по-младия Тео, който помага на художника през целия му живот. През 1881г. Винсент се влюбва в своята овдовяла братовчедка Корнелия Адриана Фос-Cтpuкep (Кий), предлага й ръката и сърцето си, но Кий решително го отхвърля….
Баща му нарича Винсент, за когото религията е “ужасно нещо”, неудачник и пропаднал човек и го прогонва от дома. Ван Гог заминава за Хага. Там намира убежище при Мауве, но скоро се скарва с него, защото Антон не одобрява отношенията на Винсент с проститутката Класина Мария Хоорник (известна като Сиен). Винсент прекарва със Сиен и децата й две години (последното се ражда, докато живеят заедно). Води живот, изпълнен с отчаяние и бедност (роднините и познатите на Ван Гог му обръщат гръб), но през това време значително израства като художник. През 1883 г. Винсент се разделя със Сиен и напуска Хага. Все по-често използва маслени бои. Пътува много из северна Холандия, рисувайки пейзажи и портрети на местните жители.
Скоро в личния живот на Винсент се случва поредната драма. В него се влюбва Маргот Бегеман, чието семейство живее в съседство с родителите му. Винсент също й се обяснява в любов, но родителите на момичето не дават благословията си за този брак. Отчаяната Маргот се опитва да се отрови. Спасяват я, но отношенията й с Винсент са безнадеждно съсипани.
В ШКОЛАТА НА КОРМОН
През февруари 1886 г. Винсент пристига в Париж при Тео, който вече от няколко години ръководи френския филиал на галерията на Гупил. Решавайки да учи изобразително изкуство, той постъпва в школата на известния живописец Фернан Кормон. Там започва приятелството си с постоянния посетител на нощни заведения и начинаещ художник  Анри дьо Тулуз-Лотрек. Скоро след това Винсент осъзнава, че Кормон не оправдава надеждите му, и напуска неговата школа.
Благодарение на брат си Тео и неговите връзки в творческите среди Винсент открива за себе си импресионистите. Той посещава много изложби, на които са представени творби на Дега, Моне, Писаро и Сисле .
В галерията на Тео Винсент се запознава с картините на Мане, които му правят силно впечатление. От Тео разбира и за Гоген.
Увлечението на Винсент по импресионизма не продължава дълго. Ван Гог осъзнава, че неговото изобразително изкуство трябва да бъде напълно различно.
По-късно Винсент ще напише: “Художникът на бъдещето ще бъде колорист”. Той копнее да замине на юг и да основе там колония на художници от нов тип: “Бъдещето на новото изкуство се намира на юг.” Тулуз-Лотрек му разказва за Арл….Идва зимата на 1887 година. Ван Гог, уморен от Париж и от продължителната липса на слънце, се чувства зле и жадува да замине на юг…
АРЛ
На 20 февруари 1888 г. Винсент пристига в Арл. Той остава приятно изненадан от красотата на природата. „Аз неуморно работя…” – пише той на Тео, който му изпраща пари и урежда представянето на новите му платна в Салона на независимите. В средата на юни Винсент прекарва няколко дни в Сен-Мари-де-ла-Мер, където открива красотата на Средиземно море с неговото необикновено нощно небе. Ван Гог кани Гоген на гости, и той пристига в Арл на 28 октомври 1888г. Радостта от съвместния им живот не продълважа дълго. Гоген се опитва да наложи свои правила относно ателието, общите финанси и виждането си за изкуството. На 23 декември, в пристъп на душевно разтройство Ван Гог напада Гоген с бръснач. След случката, Гоген отива в хотел. Винсент се прибира у дома, отрязва долната част на лявото си ухо и го поднася като подарък на проститутката Рашел. Жената изгубва съзнание а Ван Гог е затворен в клиника за душевно болни където изкарва една година. През 1890г. Тео взима брат си в Париж и го води при доктор Гаше в Овер-сюр-Оаз. Там Винсент рисува много, но между братята възниква разправия причините за която са неизвестни. Вечерта на 27 юли Ван Гог излиза със статива си и тръгва към полето. Там той изважда револвера си и се прострелва в гърдите. Тежко ранен успява да се прибере. След два дена сърцето на великият художник спира.