Михаил Врубел е един от най-големите руски художници (1856 – 1910), син на офицер в Руските служби. Поради честото преместване на неговия баща, детството му е изпълнено с много преживявания. Живее последователно в Омск, Астрахан, Санкт Петербург, Саратов, и отново в Санкт Петербург. След като се дипломира в университета в Санкт Петербург, влиза в Академията за изящни изкуства. Той е силно повлиян от неговия професор Павел Петрович Чистяко̀в и колегата му Валентин Александрович Серов. През 1883 г. проф. А.Прахов го кани в Киев за реставрирането на църквата „Св. Кирил“. Работата която Врубел извършва там, както и декорациите в катедралата „Владимир“ принадлежат към най-доброто което е било създавано в религиозните картини за целия XIX век. През 1884 г. заминава за Северна Италия. През 1887 г. той учи скулптура и създава в тази област прекрасни творби. През есента на 1889 г. той се премества в Москва, и от там започва най-плодовития период в творчеството му. През 1901 г., се появяват първите признаци на психично разстройство, и го следват до смърта му. Врубел се причислява към класиците на руското изкуство – неговото значение в историята на руската живопис е огромно. Творбите му са притежание на музея на Александър III, Третяковската галерия, Музея на Академията за изящни изкуства и в много частни колекции.