Картини

Когато Микеланджело се върнал в Сикстинската капела през 1534г., повече от 20 години след завършването на тавана, западният свят изживявал духовна и политическа криза. Религиозните убеждения на Микеланджело също се променили. Виждаме новото му настроение във фреската „Страшният съд“  илюстрираща Матей 24:29-31. В тази фреска Микеланджело изразява духовната агония чрез енергични физически изкривявания в бурната […]

Скоро след пристигането си в Милано Леонардо нарисувал „Мадоната в пещерата“. Тази олтарна творба дава представа как би изглеждало поклонението на влъхвите, ако беше завършено. В своите тетрадки Леонардо е казал много за връзката между изкуството и литературата. Наречено paragone, то се корени в изявлението на Хораций, че поезията е като живописта. Темата – невръстният

„Пролетта“ на Сандро Ботичели била вдъхновена от безгрижното стихотворение на Полициано за раждането на любовта през пролетта. Други елементи не могат да бъдат обяснени единствено с този източник. Те трябва да са взети от Овидий и римския поет Лукреций. Виждаме Венера в свещенната и горичка и Ерос, който лети над главата и. Спътниците и са

Фредерик Чайлд Хассам (1859-1935) е един от пионерите на американския импресионизъм, и може би неговият най-предан и успешен представител. Става известен с градските си и крайбрежни пейзажи. Той създава над 3000 картини, масла, акварели, офорти, литографии. През 1883 г. Хассам показва публично и първата си самостоятелна изложба на акварели , в галерия „Уилямс и Еверет“

В писмо до брат си Тео от лудницата в Сен Реми, Ван Гог описва най-новата си работа от серия картини които е започнал през юни: „Имам платно на кипариси с няколко житни класа, макове, синьо небе, което е като многоцветно шотландско каре“. Ван Гог разглежда този слънчев пейзаж, като един от неговите „най-добри“ летни платна и

Алфред Сисле е живял в Maрли-льо-Рой, западно от Париж от 1875 до 1877г. Там той рисува множество картини на елегантните минерални бани, една от малкото останки от летния дворец на Луи XIV, който е бил разрушен през 1793г. На тази картина са изобразени през зимата, повърхността на минералните бани почти изцяло е замръзнала и покрита

Жената на приятеля на Винсент господин Жину се съгласява да позира за портрета на Арлезианката. Възникват няколко варианта на тази картина, включително и в Сен-Реми-дьо- Прованс. След пристигането си в Овер Ван Гог пише в писмо до сестра си: “На доктор Гаше много му хареса последният портрет на арлезианката, един екземпляр от който запази за

Ван Гог е нарисувал много портрети. По време на своето пребиваване в Боринаж и в Северна Холандия създава многобройни рисунки на силуети и лица. В Арл художникът се сдобива с нови познати. През септември 1888 г. той се запознава с пощальона Рулен, когото описва в писмо до брат си Тео така: “Пощальон със светлосин мундир,

Първоначално Пол Сезан използва членове на семейството си и приятели за своите портрети. Това значително подобрява финансовото му състояние , и през 1888-1890г. създава карината „Момчето с червена жилетка“ която е една от най-известните му картини. За нея му позира млад италианец на име Микеланджело ди Роса – професионален модел, който е облечен в традиционно

Винсент пристига в Овер-сюр-Оаз на 20 май 1890 година. Там го чака доктор Гаше, който се наема да му осигури медицински грижи. Той приема много сърдечно Ван Гог, но художникът – както посочва в написаното същия ден писмо до брат си – запазва известна сдържаност: “Видях доктор Гаше, който ми направи впечатление на ексцентрик. Неговият